Един от фаворитите за достигане на финалния двубой, Испания, е тук, но другия фаворит, Германия, отпадна от “Адзурите”, които от аутсайдер се превърнаха в претендент за купата и съвсем спокойно могат да си тръгнат със златните медали.

Испания достигнаха до така мечтания 3ти пореден финал на голямо първенство и са с реалната възможност да се превърнат в първия отбор с 2 поредни европейски титли. Но със сигурност постигането на тази задача няма да е никак лесна. “Иберийците” не показаха нищо кой знае колко впечатляващо досега на това първенство, като пестеливостта в играта им властваше над атрактивността. Но това бе съвсем достатъчно за достигането им до финалната среща и едва ли някой в Испания се оплаква от това, че тима е вкарал едва 1 гол от игрова ситуация, откакто излезе от груповата фаза. Въпреки тази пестеливост и не особено голямата агресивност в играта на испанците, те реално доминираха в по-голямата част от срещите си, с изключение на откриващия си двубой на това първенство. А той бе именно срещу Италия. Един мач, в който испанците се изправиха срещу един противник, който не започна да се защитава и да чака съперника да сбърка, а точно обратното – пресираше го, опитваше се да предизвика тези грешки и атакуваше при всяка открила се възможност. И отлично се видя, че Испания не е много подготвена за такъв развой на срещите си и не се чувства комфортно в такива ситуации. От друга страна, големия проблем за Испания на това първенство е атаката. Липсата на Давид Вия се оказва ключова за “Ла Фурия”, като Торес направи няколко добри включвания, но ефективността му се изчерпа с двата гола срещу Ирландия. В мача с Италия, нападетелят на Челси имаше няколко добри възможности за попадение, но ги пропиля, докато срещу Хърватска и Франция, Торес не бе на нужното ниво. Експеримента на Висенте дел Боске, с Алваро Негредо в предни позиции се оказа тотален провал и едва ли ще видим отново играча на Севиля в игра. Фернандо Йоренте все още няма записана минута на това първенство, но лично аз не вярвам това да се случи в този финален сблъсък. В общи линии можем само да гадаем какъв ще е титулярния състав на Испания, като това ще разберем със сигурност едва час и малко преди първия съдийски сигнал, но лично аз очаквам дел Боске да излезе отново в схема с 6 полузащитника и без чист нападател, като това се утвърди като любимия начин за игра на Испания на Евро 2012. Още повече, че в този финален двубой, мисълта на испанския селекционер ще е насочена напълно към това да не получи гол, тъй като всяко попадение може да се окаже фатално. Но предстои да видим дали това наистина ще се случи, тъй като единствения отбор, който успя да вкара гол на Испания на това първенство са именно “Адзурите”, които имаха и доста добри положения да си спечелят откриващия двубой на Евро 2012.

Италия пристигнаха в Полша като един от отборите, който е с потенциал да претърпи пълен провал и да стегне рано-рано куфарите за “Ботуша”. А и нямаше как да е иначе, при положение, че в Италия отново се заговори за редица уредени мачове, някои от играчите в тима бяха извикани на разпит по тази тема, някои футболисти които се бяха утвърдили като основни в отбора отпаднаха от групата за първенството поради контузии (предимно офанзивни играчи), а Антонио Касано, на който щеше да се разчита в атака, бе претърпял наскоро сърдечна операция и физическото му състояние бе под сериозна въпросителна. Но, “Адзурите” за пореден път показаха, че играят най-добре точно когато са измъчвани от най-много проблеми и са отписвани като фаворити. Едва ли някой би оспорил твърдението, че отбора на Италия показа най-красивата, атрактивна и качествена игра на Евро 2012. И това при положение, че тима вече игра срещу смятаните за тотални фаворити Испания и Германия, като срещу испанците преимуществото на Италия не бе толкова осезаемо и на моменти дори липсваше, но в 1/2-финалния двубой срещу Германия, като че ли на терена имаше само един отбор и в нито един момент от мача не се виждаше как Германия ще успее да се върне в играта (въпреки че статистиката и от двете срещи говори друго). Италианците приложиха подобна тактика и в двете срещи, като не оставяха съперника да разиграва свободно, стараеха се да го пресират във всеки удобен момент, без да оставят празни пространства зад себе си, а нещото което направи най-добро впечатление в играта им бе отборния дух и постоянното търсене на пас към свободен съотборник (разбира се, тук изключваме Марио Балотели). Едни пасове, които на всичкото отгоре бяха много прецизни и в повечето случаи създаваха реална опасност за противниковата отбрана. Като тук, основна заслуга, разбира се, има Андреа Пирло, който съвсем спокойно може да бъде обявен за играч на турнира, но и колегите му от халфовата линия също се представиха на много високо ниво, като дори и играч като Алесандро Диаманти се включи отлично. Антонио Касано, въпреки сериозните си здравословни проблеми, по ирония на съдбата, за пореден път показва колко голямо сърце има и как е способен да се раздава до последно. Единствената въпросителна в състава на Италия си остава Марио Балотели, който пък за пореден път показа, че в един мач може да е голямата издънка за своите, а в следващия да се превърне в герой, но е много вероятно 2та гола срещу Германия да му вдъхнат увереност и отново да покаже от най-добрите си качества.

Конкретно за този двубой, предвид факта че е финал, можем да очакваме всичко (като дори има голяма вероятност титлата да се реши и с дузпи), но предвид начина по който играят двата отбора досега на това първенство, и най-вече развитието на срещата им в груповата фаза, то според мен Италия би трябвало да са леки фаворити и коефициентите не отразяват състоянието на двата отбора, като лично аз намирам един залог за “Адзурите” за доста изкушаващ.

Прогноза: Италия да спечели трофея, при коефициент 2.50 в BOOKIE_LINK, със залог 5/10.

Успех.

Непознат ( 4-0 )

Прогнозата е публикувана на 2012-06-30 00:48:17, имайте предвид, че коефициента е бил такъв по време на писането на прогнозата и подлежи на промяна!