Предстои ни поредният двубой на националния ни отбор по футбол. Или може би по-точно казано поредния двубой на съперника ни, и нещото, което нашите футболисти (се опитват да) правят на терена, и смело наричат футбол. Каквото и да си говорим играта на националите ни от няколко години насам се влошава с всеки изминал мач, и цяло чудо е как все още успяваме да завършваме квалификациите на 3то място. Единственият светъл лъч бяха двата мача ръководени от Мъри Стоилов, където се забеляза някаква наченка на тактика и мисъл за това какво трябва да се прави на терена но дотам. Сега при Пламен Марков положението е просто безнадеждно – на терена цари абсолютен хаос, никой не знае къде трябва да играе, къде трябва да се намират съотборниците му, на къде и кого трябва да подаде и т.н. Единствената ни “тактика” е ритай напред към Бербатов пък той да се оправя. Да ама една птичка пролет не прави, а и дори да овладее някоя топка, няма на кого да я подаде, тъй като на радиус от 20-30 метра около него се забелязват единствено чужди играчи и мисията става невъзможна. Когато Мартин е в игра се получава горе-долу някакво разнообразие, като се редува гореспоменатата “тактика” с другото гениално прозрение на всичките ни селекционери – подайте я на Мартин го оставете да бяга, пък ако случайно Бербатов е в наказателното и засече някое центриране добре дошло. Цяло чудо си е че в изиграните досега 3 мача имаме 3 точки. Добре че Благой успя да вкара от пряк свободен срещу Черна Гора в 90тата минута, и че Италия бяха дошли в София да не загубят мача, че иначе щяхме да делим последното място с Кипър.

За днешният мач със Сърбия, контузени са Мартин Петров и Валери Божинов, и най-вероятно отново ще излезем с абсолютно непредсказуемата тактика “пас към Бербатов”. Друго което прави впечатление са новоизлюпените национали Йордан Минев, Коста Янев и Иван Стоянов. И докато Йордан Минев показва що-годе прилична игра, то останалите двама, въобще не са за националния ни отбор, и отново се почна със схемата “да минат през националния отбор, че виж случайно направили 1-2 добри мача, някой чужд отбор ги забележи, и някой мениджър изкара малко пари” (както се случи с доста други наши футболисти, да не изброявам имена). И най-вероятно и тримата ще се появят в игра, което може би ще доведе до още по-голям хаос в нашия отбор.

Сърбия от своя страна ще са без доста от играчите си, като най-важните са Драгутинович, Кръстайич, Пантелич, Жигич, Иванович и Сюлеймани, като първите 4 са в разширената група и евентуално могат да бъдат извикани, но вероятността е малка (както между впрочем се получи с Ергич). Но за разлика от нашите ритнитопковци, сърбите в последните години се представят доста добре на ниво младежи и имат какво да извадят от младежките си формации. Една интересна статистика е че през последните 5 години, в официални мачове като домакини, сърбите са допуснали 3(!) гола, като 2 от тях са в мач без значение срещу Полша, а третият след рикошет след изстрел на Тиаго. Една доста добра статистика (ние само от мач срещу Швеция си ги избиваме тия 3 гола), но отново отбелязвам в официални мачове. В приятелски такива, картинката е съвсем друга и сърбите доста често си правят резултатни мачове. Също така утре ще е бенефиса (същевременно и дебют, тъй като все още няма мач за самостоятелна Сърбия) на Саво Милошевич, което ще придаде малко по-особен заряд на двубоя.

И въпреки всичко си мисля, че по някакъв начин ще успеем да вкараме гол на отслабената защита на сърбите (без Драгутинович и Иванович), но с тази безредица, която цари в нашия дефанзивен вал, то е много вероятно да получим повече. Така че прогнозата ми за този мач е над 2.5 гола на 2.00 коефициент в BOOKIE_LINK. Ако мача беше официален, бих заложил за сърбите, но знаем, че българите обичаме да се доказваме точно тогава, когато няма смисъл от това, и заради това този залог ми се струва по-удачен.

Успех.