НБА Плейофи 2011

Ето че най-интересната фаза от сезона в НБА е отново само на няколко дни разстояние и в събота вечер започва походът на 16те най-добри отбора от редовния сезон към заветната цел – шампионските пръстени. Един поход, който за пореден път обещава да е доста вълнуващ.

Но нека сега разгледаме и претендентите за въпросните пръстени:

ИЗТОЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Чикаго Булс (62-20) – Безспорно отборът показал както най-голямо израстване през този сезон, така и най-добра форма в заключителната част на кампанията, донесла им и най-добър баланс от всички отбори, като Биковете записаха едва 2 загуби в последните си 23 срещи от редовния сезон в Асоциацията. Отбор, чийто играч ще е носител на награта MVP на редовния сезон, като не знам каква световна сила трябва да се активира за да отнеме съвсем заслужения приз на Дерик Роуз. Роуз, който със своите експлозивност, бързина, отскок, точна стрелба и какво ли още не, издигна на едно ново ниво позицията пойнт гард в НБА и който е както основния плеймейкър на отбора, така и неговия главен реализатор със средно 25 точки и 7.7 асистенции на двубой. Но освен човека, който по всичко изглежда ще наследи Майкъл Джордън като главен виновник за евентуалните бъдещи успехи на тима, голяма роля за израстването на Булс изигра и дошлия през лятото Карлъс Буузър, който сформира доста добър тандем с Джоаким Ноа и Луол Денг в подкошието и Чикаго са на вторите места в Асоциацията както по овладени борби (средно с по 44.16 на мач), така и по най-малко допуснати точки (с по 91.31). Освен всичко, Биковете показаха че могат да победят абсолютно всеки в Асоциацията, и то дори без особени проблеми, като са в уникална серия от 11 поредни победи срещу другите топ отбори в НБА (Спърс, Лейкърс, Маверикс, Хийт, Селтикс, Меджик) и не са губили мач срещу някой от тях от 3 декември, когато Булс бяха победени от Бостън с 92:104. Все причини, които ме карат да си мисля, че именно Чикаго са основният претендент за титлата тази година и които предвид показаното досега го заслужават напълно. Всички фенове на отбора бяха сериозно притеснени преди няколко дни, когато в двубоя с Ню Йорк, Джоаким Ноа и Рони Брюър получиха травми, но и двамата се очаква да играят в първия плейофен мач с Индиана.

2. Маями Хийт (58-24) – Отборът, който бе определян като основен фаворит за пръстените, в момента в който ЛеБрон Джеймс си “пренесе таланта” в Саут Бийч, след едно изключително дискутирано интервю по националната телевизия, като ЛеБрон бе последван и от Крис Бош. Но Маями не оправдаха прекалено големите надежди, които им бяха възлагани, като лично аз очаквах това да се случи (като дори очаквах още по-слабо представяне от тях) предвид редица причини като липсата на качествени център и пойнт гард, липсата на добра резервна скамейка и може би основната, а именно Ерик Сполстра. Един човек, който тотално не се вписва в звездоманията обхванала Маями и на който му липсва какъвто и да било опит, а да не говорим за респект. Един човек, който бе брутално изблъскан с рамо от “подчинения” си ЛеБрон Джеймс по време на едно прекъсване в един от периодите, в които Маями бяха в криза. Нещо, което едва ли някога дори е минавало и като мисъл през главата на някой от играчите на треньори като Фил Джаксън, Пат Райли, Док Ривърс, Грег Попович, Джери Слоън и т.н. Да, безспорно таланта на Дуейн Уейд и ЛеБрон Джеймс е огромен, дори може би прекалено голям за играчи, които трябва да споделят една съблекалня, но въпреки всичко Уейд и ЛеБрон се сработиха много добре, а подпомагани от Бош изглеждат наистина стабилно..но стабилно срещу слабите отбори в НБА, докато срещу топ-отборите, Маями определено изпитват трудности и им предстоят едни много тежки Плейофи, които според мен би трябвало да доведат до уволнението на Ерик Сполстра.

3. Бостън Селтикс (56-26) – По едно време от редовния сезон наистина не виждах кой може да спре отбора на Бостън към може би последната им възможност в близките няколко години да вдигнат трофея в НБА. Казвам последната, защото възрастта на Кевин Гарнет, Пол Пиърс и Рей Алън вече е наистина доста напреднала и другия сезон очаквам едно доста сериозно понижаване на представянето на Келтите (освен ако разбира се ръководството на Бостън не направи някои чудеса на трансферния пазар, но лично мен това ме съмнява, тъй като Селтикс ще отдадат до последно нужния респект към Големите си 3). Дори в редиците на тима бе привлечен и Шакил О’Нийл за тази цел, но е много спорно с какво може да помогне Шак на тима, тъй като освен своите 39 години, един от най-емблематичните играчи в историята на тази игра е измъчван и от доста контузии напоследък. Но Бостън завършиха доста зле сезона с едва 11 победи за последните си 22 мача, което по мое мнение е до голяма степен следствие на сделката, с която Селтикс изпратиха най-стабилния си играч в подкошието Кендрик Пъркинс и раздаващия се винаги до последно Нейт Робинсън в Оклахома, за сметка на Джеф Грийн и Ненад Кръстич. Една сделка, която може би е с цел градене на бъдещето на отбора, но въпреки слабата си форма и проблемите под коша, Селтикс са показвали неведнъж (и най-вече миналата година, когато ситуацията при тях бе идентична), че са отбор който разкрива истинския си потенциал именно в Плейофите и лично аз не бих ги отписал нито за момент.

4. Орландо Меджик (52-30) – Орландо разполагат с едно от най-ценните неща в НБА, а именно един невероятно атлетичен и с изключителни качества център, в лицето на Дуайт Хауърд, но все по нещо не им стига да се преборят за пръстените, като през 2009та година, отбора бе победен от ЛА Лейкърс на Финалите с 1:4 победи, а през 2010та, Меджик бяха надвити от Бостън на Финалите на Изток с 2:4. А тази година дори и класиране за Финалите на Изток би било постижение за тях, тъй като при евентуална победа в първия кръг, след това съперник ще им е отбора на Чикаго Булс, а там лично аз не отдавам никакви шансове на Меджик. Ръководството на тима направи една много обсъждана сделка през зимата, привличайки Хидо Туркоглу (за неговия 2ри период в Орландо), Джейсън Ричардсън и Гилбърт Аринъс, за сметка на Винс Картър, Марсин Гортат и Рашард Люис, като лично аз очаквах нещата да не се получат точно така както бяха замислени (а именно повишаване класата на отбора) и точно така се получи. А и нямаше как да е, при положение, че Джейсън Ричардсън и Гилбърт Аринъс са доста идентични играчи, а в случаите когато Аринъс иска да играе пойнт гард, там е Джамийр Нилсън. Но освен това, с изпращането на Гортат във Финикс, Меджик се лишиха от резервен център и в доста случаи минутите на Дуайт Хауърд му идват в повече, а Хауърд е и един от доста рисковите играчи, които са с потенциал за много бързо натрупване на лични нарушения. И докато това са проблеми, които не си проличават срещу слабите отбори, то по пътя към Финалите всеки един такъв фактор се оказва голяма спънка.

5. Атланта Хоукс (44-38) – Ястребите след 3тото място миналата година и баланс от 53-29, показаха доста сериозен спад в играта си през този сезон и логично се смъкнаха в крайното класиране. Нещо което дойде неминуемо след уволнението на Майк Уудсън и от което Атланта не можаха да избягат. И въпреки че Ал Хорфърд и Джош Смит дори леко подобриха показателите си в сравнение с миналия сезон, основните стрелци на тима, Джо Джонсън и Джамал Кроуфърд, понижиха средните си точки на мач с по около 3-4, което се отрази доста сериозно на резултатността на отбора, а освен всичко, от един от най-стабилните домакини през сезон 2009/2010 с баланс 34-7, Хоукс се превърнаха в среден клас отбор на домашна сцена, където през тази година са с 24 победи и 17 загуби, а представянето им срещу топ отборите е трагично и дори и 1-2 победи срещу Орландо в първия кръг ще се считат за успех.

6. Ню Йорк Никс (42-40) – Един от най-дискутираните отбори през тази година бяха несъмнено Нюйоркчани. След като през лятото подписаха с  Амар’и Студамайър, Никс направиха и друг гръмък трансфер, привличайки Кармело Антъни и Чонси Билъпс в края на февруари, за сметка на доста сериозен потенциал и талант, в лицето на Реймънд Фелтън, Уилсън Чандлър, Данило Галинари и Тимофей Мозгов, които поеха към Денвър. Но за тази 4ка ще споменем отново по-късно, когато дойде ред на Нъгетс. Една сделка, която освен да привлече още внимание към Ню Йорк и да продаде сериозно количество потници, не виждам какво друго свърши за Никс. Кармело Антъни колкото и добър да е, си е консуматор от най-висша класа, което не се харесва на играч като Амар’и, а Чонси Билъпс вече е в залеза на кариерата си. А както видяхме при Маями, чиито Големи 3 са с доста идеи по-добри от тези на Ню Йорк, само с няколко класни играчи, без подкрепление отстрани, е почти невъзможно да се бориш за нещо значимо и освен малко реклама покрай сблъсъка с Бостън не виждам какво друго могат да постигнат Ню Йорк в Плейофите.

7. Филаделфия 76ърс (41-41) – Фили са един от отборите, който показа че за едно класиране в Плейофите не са нужни гръмки трансфери, а постигнаха това с доста добра сработеност и отборен дух. Да, в тима изпъкват имената на Андре Игуодала и Елтън Бренд, но и двамата не се причисляват към супер-звездите на НБА. Но с едно завидно постоянство, 76ърс се доближиха максимално до отбор афиширал големи амбиции като Ню Йорк. И въпреки че едва ли някой очаква чудеса от Филаделфия в сблъсъка им с Маями, определено съпротивата която те ще окажат на Хийт ще е по-голяма отколкото тази на Никс срещу Селтикс.

8. Индиана Пейсърс (37-45) – Индиана не бяха вкусвали от емоцията на Плейофите от вече далечната 2006та година, когато в първия си сезон след ерата “Реджи Милър”, Пейсърс бяха отстранени още в първия кръг от Ню Джърси с 2:4 победи. И едва ли нещо различно очаква тима и сега срещу Чикаго, но определено оживлението и емоциите в Индиана ще са на най-високо ниво и Дани Грейнджър и компания ще се опитат да затруднят максимално Биковете. Вече е друг въпрос дали това ще им се получи.

________________________________________________________________________________________________

ЗАПАДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Сан Антонио Спърс (61-21) – Грег Попович за пореден път се доказа като един от най-добрите специалисти в този спорт, успявайки да намери оптималния баланс между вече застаряващите си звезди и младите си играчи, извличайки най-доброто от тях през тези 82 срещи досега и завоювайки първото място на Запад, като само малшанса с контузиите на Тим Дънкън, Ману Джинобили и Тони Паркър преди 20тина дни го лиши от възможността да завърши сезона и с най-добър баланс в цялата Асоциация. Но както неведнъж играчите на Спърс заявиха, отбора не го е страх от никой и няма от какво да се плаши, ако не успее да си спечели домакинско предимство за Плейофите. Въпреки това, поне на Запад, това домакинско предимство е факт, но да видим дали Шпорите ще успеят да се възползват от него. Ако погледнем двубоите, в които Сан Антонио са били в пълен състав, играта която показват впечатлява доста сериозно и с право Шпорите са определяни от мнозина като основен фаворит за участие на Финалите. А Грег Попович, Тим Дънкън, Ману Джинобили и Тони Паркър знаят много добре как се печели титлата в НБА, като Попович и Дънкън са 4-кратни шампиони на Асоциацията (1999, 2003, 2005 и 2007 година), а Джинобили и Паркър бяха част от отбора за последните 3 титли и още едно тяхно участие в последните двубои от сезона не би ме изненадало въобще.

2. Лос Анджелис Лейкърс (57-25) – Шампионите за последните 2 години в НБА, които много сериозно афишираха целите си към поредния three-peat (3 последователни титли) изпитват доста сериозни затруднения в играта си както в момента, така и през по-голямата част от сезона. Казвам поредния three-peat, тъй като Фил Джаксън си е превърнал това в нещо като традиция и когато става шампион, то неминуемо го прави в 3 поредни години (1991-1993 и 1996-1998 с Чикаго Булс, 2000-2002 и 2009-2010 с ЛА Лейкърс). И нещо което изглеждаше напълно логично да се случи отново в началото на тоя сезон, когато към перфектно сработената си машина, Дзен Мастъра прибави и сравнително добри резервни играчи като Мат Барнс и Стив Блейк. Но Езерняците показаха доста моменти на слабост през този сезон, като дори в заключителния етап от сезона, точно когато отбора се бе устремил към атакуване на 1вото място на Запад, играчите на Фил Джаксън допуснаха 5 поредни загуби и дори имаше вероятност да завършат на 4та позиция. В крайна сметка, Лейкърс се пребориха за 2рото място, като Джаксън заяви, че причиината поради която отбора му не печели мачове е липсата на мотивация в играчите, като се надява тя да дойде в най-важните моменти от Плейофите. Нещо, което без никакво съмнение ще се случи при Коби Брайънт, който в тази част от сезона играе на доста над 100% от и без това огромната си класа, но е спорно дали ще се получи при останалата част от отбора. Всъщност подобна бе ситуацията при Лейкърс и преди 2 години, когато тима отново изглеждаше без шансове за титлата, като дори и в Плейофите показа доста посредствена игра, но от мач номер 7 в полуфиналите на Запад, срещу Хюстън, Езерняците тръгнаха стремглаво нагоре и в крайна сметка сложиха пръстените на ръцете си. Но само преди няколко дни, Андрю Байнъм получи поредна контузия в коляното си, която е неясно за колко време ще го остави извън полето, но ако се окаже нещо твърде сериозно, едва ли Лейкърс ще имат силите да се преборят за нещо през тази година. Въпреки всичко това е отбор, който никога не трябва да бъде отписван, още повече в последния сезон на може би най-великия треньор в историята на НБА.

3. Далас Маверикс (57-25) – Далас въпреки че се смъкнаха с 1 позиция в класирането спрямо миналия сезон, леко подобриха баланса си (след 55-27 през изминалата година) и през някои периоди от сезона показаха доста добри игри, а Тайсън Чандлър се вписа много добре в отбора, след пристигането си от Шарлът, като е лидер сред съотборниците си в борбите, със средно 9.4 на мач. Дирк Новицки, въпреки лекото понижение на средно отбелязаните точки на мач (23 за този сезон срещу 25 за изминалия) е все същата огромна заплаха за чуждите защити, а Джейсън Кид, Джейсън Тери и Шон Мериън са играчи, които винаги имат с какво да помогнат на тима си. Но въпреки добрия си баланс и наистина някои много добри мачове, Далас изпитаха сериозни трудности срещу другите 2 основни претендента на Запад, губейки сериите от редовния сезон срещу Лейкърс и Спърс, съответно с 1:2 и 1:3 победи и освен да затруднят максимано Лейкърс в евентуален сблъсък между двата отбора на полуфиналите в Конференцията, лично аз не виждам какво повече могат да постигнат Далас.

4. Оклахома Сити Тъндър (55-27) – След 8мото място през изминалата година и баланса от 50-32, Оклахома се изкачиха в класирането на Запад, но като че ли в началото на сезона имах малко по-големи очаквания към тях. Да, никога не е лесно да се пребориш за нещо повече в Западната Конференция, особено за млад отбор като Тъндър, но очаквах (или може би по-скоро таях надежди) Кевин Дюрант, Ръсел Уестбруук и компания да се представят с поне една идея по-добре тази година. Едно по-добро представяне, което всъщност стана факт, но в заключителната част от сезона, когато за последните си 20 срещи, Тъндър регистрираха едва 4 загуби и в крайна сметка се оказа, че привличането на Кендрик Пъркинс и Нейт Робинсън от Бостън, и Нази Мохамед от Шарлът, наистина се оказа доста печеливш хонд за тима. Нещо което е съвсем нормално, предвид факта, че преди тази сделка тима разполагаше с много добри играчи на всяка позиция, с изключение на центъра, но Пъркинс и Мохамед внесоха нужната класа в подкошието. А с плеймейкър като Уестбруук и реализатор като Дюрант, Оклахома са отбор, който може да донесе изключително много проблеми на който и да било отбор и ми е повече от интересно как ще се представи младия отбор на Тъндър в Плейофите тази година.

5. Денвър Нъгетс (50-32) – Поклон за Джордж Карл! А сега още по-голям поклон за Джордж Карл! След като се справи по най-добрия начин с измъчващия го рак на гърлото, треньора на Нъгетс се справи още по-брилянтно с непрестанно мрънкащия за трансфер в “по-голям” отбор Кармело Антъни и застаряващия вече Чонси Билъпс, като за тяхна сметка привлече от Ню Йорк адски много потенциал в споменатата вече 4ка Реймънд Фелтън, Уилсън Чандлър, Данило Галинари и Тимофей Мозгов. И най-накрая Джордж Карл превърна Нъгетс наистина в отбор, а не в 4ма играчи, които играят за Кармело Антъни. Нещо за което свидетелстват и резултатите на тима след финализирането на тази сделка, като от тогава насам, Нъгетс са допуснали едва 7 загуби в 25 мача, 4 от които дойдоха срещу отбори с по-добър баланс от тях (2 от Оклахома и по 1 от Маями и Орландо), а 1 дойде след продължение. Междувременно отбора спечели гостуванията си на ЛА Лейкърс и Далас, и победи Сан Антонио на домашна сцена. И сблъсъка на Денвър с Оклахома обещава да е един от най-интересните и непредвидими в този първи кръг на Плейофите, като който и от двата отбора да продължи ще създаде доста проблеми на най-вероятния си следващ съперник Сан Антонио.

6. Портлънд Трейл Блейзърс (48-34) – Още един от отборите, които извлякоха максимума от затварянето на трансферния прозорец в края на февруари, привличайки една от големите звезди на Шарлът, Джерълд Уолъс. Сделка, която заздрави и без това доста стабилната зона в подкошието на тима, където освен Уолъс, отборите които се изправят срещу Портлънд трябва да преодолеят и ЛаМаркъс Олдридж, Никола Батум и Маркъс Кемби, а и с играчи като Андре Милър, Уесли Матюс и все още търсещия най-добрата си форма, но разполагащ с все същия потенциал Брендън Рой, Блейзърс са отбор, който може (а и ще бъде) заплаха за абсолютно всеки отбор. Първите които ще се сблъскат с понабралите скорост Портлънд ще са Далас, а Маверикс имат доста скорошен неприятен спомен от такъв сблъсък, когато на 3 април загубиха срещата си с Блейзърс с 96:104 и не бих се учудил ако Портлънд им поднесат още една неприятна изненада.

7. Ню Орлиънс Хорнетс (46-36) – Стършелите таяха надежди за що-годе добро представяне в Плейофите, които обаче се сринаха в момента, в който Дейвид Уест получи контузия в коляното, която сложи край на сезона за основния реализатор и доста сериозен стълб в подкошието на Хорнетс. А предвид и съперника, който очаква Стършелите още в първия кръг, а именно ЛА Лейкърс, едва ли Крис Пол и компания могат да се надяват на нещо повече от достойно представяне.

8. Мемфис Гризлис (46-36) – Отборът заемащ първо място в хазартното класиране на НБА, а именно ATS класацията, където Гризлитата завършиха сезона на първо място с впечатляващия баланс от 52-29-1, носейки значителна печалба на хората, които са им се доверявали безрезервно във всеки техен мач. Но въпреки умението на тима да се справя доста добре със зададените от букмейкърите хендикапи, Мемфис успяха да си осигурят участие в Плейофите в последните дни от сезона. Добрата новина за феновете на тима е че Зак Рандолф продължава с невероятните си игри, подпомаган сериозно от Марк Гасол и О Джей Мейо, но противника им в първия кръг е доста сериозен в лицето на Сан Антонио и въпреки че Мемфис записаха 2 победи от 4 двубоя срещу Спърс през редовния сезон, не вярвам да успеят да поднесат изненада.

________________________________________________________________________________________________

СХЕМА НА ПЛЕЙОФИТЕ

ИЗТОЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Чикаго Булс
8. Индиана Пейсърс

E. Победител 1-8
F. Победител 4-5

4. Орландо Меджик
5. Атланта Хоукс

I. Победител E-F
Победител G-H

3. Бостън Селтикс
6. Ню Йорк Никс

G. Победител 3-6
H. Победител 2-7

2. Маями Хийт
7. Филаделфия 76ърс

ЗАПАДНА КОНФЕРЕНЦИЯ

1. Сан Антонио Спърс
8. Мемфис Гризлис

A. Победител 1-8
B. Победител 4-5

4. Оклахома Сити Тъндър
5. Денвър Нъгетс

II. Победител А-B
Победител C-D

3. Далас Маверикс
6. Портлънд Трейл Блейзърс

C. Победител 3-6
D. Победител 2-7

2. Лос Анджелис Лейкърс
7. Ню Орлиънс Хорнетс

НБА ФИНАЛИ – Победител I. – Победител II.

Нашият екип подкрепя изцяло отговорното залагане. Ако имаш съмнения за проблеми, може да направиш този тест (линк) и да прочетеш информацията по въпроса на Министерство на Здравеопазването (линк) и Gambling Therapy (линк). Всички материали в сайта са предназначени за лица над 18 години. С посещението си, Вие потвърждавате, че имате навършени 18 години

Коментирай първи за “НБА Плейофи 2011”




Свързани статии :
    Няма нищо свързано с темата
Последни прогнози
  • Манчестър Сити – Тотнъм | Премиършип | Събота | 19:30
  • Ливърпул – У.Б.А. | Премиършип | Сряда | 22:00
  • Манчестър Юнайтед – Манчестър Сити | Премиършип | Неделя | 18:30
  • Хофенхайм – Лудогорец Разград | Лига Европа | Група C | Четвъртък | 20:00
  • Реал Мадрид – Борусия Дортмунд | Шампионска Лига | Група H | Сряда | 21:45
  • Полезни ресурси Prognozi.com Хазарт и хазартна зависимост Gambling Therapy Актуални прогнози В момента няма актуални прогнози